Празникът Lost Age – фестивал, който ще запомним!

Това събитие няма аналог у нас. Това е простата истина.
Ако сте били на средновековни фестивали в чужбина и се чудите, защо в България не се правят „от oнези фестивали“, заповядайте! Вече се правят!

Всъщност нека направим едно уточнение – Lost Age не е средновековен фестивал и не претендира за такъв. Това е фентъзи фестивал с акцент върху богата музикална програма и една особена отличителна характеристика – идея, около която се завърта подбора на групи, участници и посетители.

Ако не сте почитатели на фантастична литература, на некомерсиална музика, на историята, на магията, на екстремните преживявания и ако понятието лятно слънцестоене не ви говори нищо, надали бихте разбрали за какво става дума.

Три дни, през които ритъмът на живот бе задаван от музиката. Вижте повече снимки  на официалната страница на фестивала!

Прекрасна табела, която откраднахме от фестивала, за да ни поканят и догодина. В нас е, не се притеснявайте. Може да я видите в бар „Абордаж“, ул. Веслец 22, София.
Това, което прилича на пирожка, видяхме от най-изтъкнатия готвач от „Чигот“ – Серго. Пълнено е с телешка кайма и някои го наричат сомбуса. Рецептата датира от 12 век.
Разположихме се на най-хубавото място и не пропуснахме нито едно изпълнение.

На нас със „Странстващата бъчва“ бе поверена средновековната кръчма, която обезпечаваше онова малко парченце от душата на посетителите, което не можеше да бъде запълнено от наистина впечатляващите скари с великолепни свински ребра, абсолютно безкомпромисното качество на бирата, прекрасен занаятчийски сладолед. Ние сипвахме медовина – най-емблематичната напитка на Средните векове и гощавахме със средновековни лакомства най-верните почитатели на цялата култура, която обединява Lost Age.
Както вече знаете, специално за събитието пуснахме фестивална медовина. Но не искаме да ви разказваме отново за медовина сега.

Ще познаете „Странстващата бъчва“ по шапките. Носим ги и на тъмно.
Различни изкуства намериха пресечна точка на Lost Age. Момичето с черната дантела е прекрасна и на сцената.
Макар и не средновековна, играта Lastiche се плъзна под кожата на много посетители. Нейният роден град е именно Пловдив.

Най-вече искаме да изразим своята благодарност към:
Организаторите на фестивала, по-точно Кирил Ненов и всички, които са му съдействали, включително община Пловдив. Искрено се надяваме, че в Европейската Столица на Културата 2019 осъзнават потенциала на събитието и най-вече – творческия му заряд. Именно тази движеща сила помага на организаторите и участниците да сътворят събитие, по-оригинално от всичко, което сме виждали у нас на тема Средновековие, Фантастика и дори музика.
ДФ „Пловдив 112“ и ЛАРП България

На всеки посетител на фестивала, който се отби при нас и си разменихме по някоя приказка, снимахме се, нагостихме се или просто реши да опита нещо ново. Особено много благодарности на онези от вас, които останаха с нас и след музикалната програма. Най-големи благодарности на онези, които ни оставиха да спим на спокойствие, когато това беше критично 😉 :).

Чудесни хора навсякъде.

Нашата скромна оценка за фестивала е 5/5* .

*пчели по Meadly скалата