Медовината „Медъ питеенъ“ от Meadly – Българска Занаятчийска Медовина по рецепта на българския книжовник Петко Славейков беше официално представена на дегустация в Музея за История на София на 2-ри ноември.
Гостите бяха поканени в новооткритото ретро-кафене на втория етаж на музея, където ги очакваха два вида медовина. Събитието бе част от провеждащия се за четвърта поредна година Празник на медовината.
Готварската книга
Готварската книга на Петко Славейков излиза от печат през 1870г. и съдържа множество рецепти, представящи кулинарните вкусове в България и на Балканите през периода на Възраждането. Сред страниците на тази книга намираме първата запазена българска рецепта за медовина. Авторът е описал технологията, пропорцията на водата и меда, както и най-подходящите подправки за този тип медовина.
Дегустацията
Дегустацията бе съпроводена от презентация за историята на древната напитка. Бяха разгледани подробно 2 български рецепти – от 1870г. и от 1943г. Българските извори бяха сравнени с рецепти от Средновековието, а на публиката бяха разяснени разликите между основните видове медовина.
„Съдейки по запазените рецепти от България и от Западна Европа можем да заключим, че в миналото сухата медовина е била на почит. Нямаме старинни сведения за т.н. вторично подслаждане, на което се подлага медовината днес“, каза Здравко Пеев, основател на Медовина Meadly – Българската Занаятчийска Медовина.
Рецепта на 150 години
Медовината, подобно на вината, може да бъде суха, полусуха или сладка. Рецептата „Медъ питеенъ“ на Славейков, подобно на други рецепти от същия исторически период, не включва вторично подслаждане. На първо място при нея са изведени подбраните подправки, които включват канела, карамфил и градински чай. 12-те % алкохолно съдържание са ясно доловими, а послевкусът на мед и пчелен клей – ясно отчетливи.
Съвременните вкусове
Тази медовина може да се стори екстравагантна на нашите съвременици, които са свикнали да консумират храни и напитки с по-високо съдържание на захари. Това е едно от най-важните наблюдения, което дължим на дословното изпълнение на рецептата на Петко Славейков. Предлагането на тази възрожденска медовина на днешните любители на напитката затвърждава това мнение.