„Странстващата бъчва“ на крепостта Червен – Част II. „БЪЧВАТА НА ПЪТ“

Ако сте пропуснали Част I. „КРЕПОСТТА“ на нашият кръчмарски разказ, прочетете я ТУК!

Опаковането на багажа, товаренето му и пътят от София до Червен бяха комфортни за средновековните стандарти и силно любопитни за съвременните ни схващания. Скромните ни маси, две бъчви, мечове (за всеки случай), посуда, емблематичното котле, новият ни тиган от 15в., 2 кашона сладка медовина Meadly, средновековни музикални инструменти.

Как се качва цяла кръчма на непристъпна средновековна крепост?
Или с много време, ръчен труд, животинска тяга. Или с трактор! Няма шега.
Модерното транспортно средство, предоставено ни от домакините от Регионалния Исторически Музей, ни спести 500 години еволюция на техничексата мисъл – време, с което не разполагахме, защото горе вече бяха най-работливите и отдадени реконструктори от сдружение „Чигот“.

Със стъпването ни на платото, работата започна. Пространството бе организирано, средновековните воини от „Чигот“ бяха осигурили дървен материал и опъването на навесите започна. Ако не сте разпъвали средновековна палатка, трябва да знаете, че тази дейност е невероятен тимбилдинг. Развива сръчност, съобразителност и се подчинява на един от принципите на „Странстващата бъчва“, който гласи:

„РАХАТЪТ ПРЕДИ УДОВОЛСТВИЕТО!“

С други думи, за да можем да седнем спокойно на добре подредена маса, трябва да имаме стабилен покрив над главата. Ключово при установяването на средновековен лагер е той да бъде добре окопан. Трябва да е защитен не само срещу вражески нападения, но и срещу стихиите. Добре известен факт е, че на Червен винаги има:
– жарко слънце през деня
– буря през нощта

Това издание на „Средновековен Лагер Червен 2019“ не беше изключение, но с колективни усилия за пореден път устояхме на Елементите.

Време е да сготвим нещо! Премини към Част III. „СРЕДНОВЕКОВНО МЕНЮ“